Днес е Денят на народните будители
Снимка: Булфото
Днес е Денят на народните будители.
В първия ден на ноември цяла България отдава респект на националните будители. Денят е отдаден на десетките български просветители, книжовници и революционери, които със своя живот и активност през вековете са съдействали за възраждането на българския народен дух.
Сред тях са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски и братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още доста други.
Денят на националните будители се празнува публично от 1922 година, когато министърът на националното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. Така на 28 юли същата година държавното управление на Александър Стамболийски дефинира 1 ноември за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “.
Празникът се празнува до 1945 година, когато празнуването на 1 ноември е анулирано от комунистическия режим, оповестява dnes.bg. След дълго спиране, през 1992 година се възобновява традицията на празника. От 2002 година пък се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Честит празник, българи!
Български национални будители са:
Свети Паисий Хилендарски
Пръв изразител на националните стремления и българското националноосвободително придвижване е атонският духовник Паисий Хилендарски. Той разказва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на независимост и възбужда патриотични и героичен пориви у сънародниците си. През 1762 година написва популярното си съчинение " История славянобългарска ”. Книгата съставлява самобитен позив към българите за национално осъзнаване и битка срещу поробителите. " История славянобългарска " се предава и преписва от българския народ като свещена светиня.
Софроний Врачански
Дейността на Паисий Хилендарски намира ревнив почитател в лицето на различен национален будител - Софроний Врачански. Той е създател на първата българска печатна книга, излязла през 1806 година. Книгата съставлява алманах от празнични поуки под заглавие " Неделник ". Софроний Врачански доближава до убеждението, че за сполучливата освободителна битка на българския народ е належащо да се повдигне на първо място равнището на образованието. Той приканва образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, с цел да са налични за всеки. Софроний цели да се построи трайно у народа схващане за българска национална принадлежност.
Иван Вазов е класически български писател, именуван често„ патриарх на българската литература “. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически столетия: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН иминистър на националното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
В творбите на Вазов участват няколко съществени тематики:
Свободата на България и битката за постигането ѝ
Любовта към рода и родината
Преклонение пред естествените хубости на България
Защита и одобряване на българското
Геройските победи и позорните провали
Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
Социалната и морална нищета
Безразличието на българските управници
Григорий Цамблак
„ Защото кой народ, сходен с българския по тирада, не одобри неговите трудове, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи — с перо, и по този начин извличаше от дълбочината на незнанието спасяемите … и на тях (славяните) стана преподавател по благочестие. “
из " Похвално писмо за Евтимий "
Цамблак е български феодален публицист, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413-1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа извършена от Евтимий Търновски.
Любен Каравелов
Освободителното придвижване през Възраждането ражда революционни дейци, имената на които през днешния ден знае всеки българин. Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. През 1869 година се основава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно придвижване - революционно-демократичното и демократичното. Така се дава отговор на историческата нужда от образуване на обединен център на националната битка. В издавания от него вестник " Свобода " Любен Каравелов изобличава публичните връзки в Турция, като показва, че те са неподобаващ анахронизъм за Европа, и показва турското държавно управление като зложелател на свободата и напредъка на балканските нации. Той постанова концепцията за революцията като коренно средство за решение на българския народен въпрос.
Васил Левски
Да работи за народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата религия в естествените сили на българския народ.Гениален идеолог и политически пълководец на освободителното придвижване, Васил Левски основава организационната конструкция на революцията. Той дефинира огромната цел на освободителната битка - с една обща гражданска война да се направи радикално превръщане на държавната деспотска система и тя да се размени с национално ръководство в лицето на демократична република.
Христо Ботев
Горещ последовател на концепцията за обединяването на всички балкански нации в един приятелски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и креативен премисля най-прогресивните хрумвания на съветската и западноевропейска мисъл. Ботев буйно желае митинг, протест, въстание. Той става един от пламенните будители, които обрисуват стратегическите и тактическите цели на революционната битка на българския народ.
Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Днес е Денят на народните будители.
В първия ден на ноември цяла България отдава респект на националните будители. Денят е отдаден на десетките български просветители, книжовници и революционери, които със своя живот и активност през вековете са съдействали за възраждането на българския народен дух.
Сред тях са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски и братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още доста други.
Денят на националните будители се празнува публично от 1922 година, когато министърът на националното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. Така на 28 юли същата година държавното управление на Александър Стамболийски дефинира 1 ноември за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “.
Празникът се празнува до 1945 година, когато празнуването на 1 ноември е анулирано от комунистическия режим, оповестява dnes.bg. След дълго спиране, през 1992 година се възобновява традицията на празника. От 2002 година пък се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Честит празник, българи!
Български национални будители са:
Свети Паисий Хилендарски
Пръв изразител на националните стремления и българското националноосвободително придвижване е атонският духовник Паисий Хилендарски. Той разказва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на независимост и възбужда патриотични и героичен пориви у сънародниците си. През 1762 година написва популярното си съчинение " История славянобългарска ”. Книгата съставлява самобитен позив към българите за национално осъзнаване и битка срещу поробителите. " История славянобългарска " се предава и преписва от българския народ като свещена светиня.
Софроний Врачански
Дейността на Паисий Хилендарски намира ревнив почитател в лицето на различен национален будител - Софроний Врачански. Той е създател на първата българска печатна книга, излязла през 1806 година. Книгата съставлява алманах от празнични поуки под заглавие " Неделник ". Софроний Врачански доближава до убеждението, че за сполучливата освободителна битка на българския народ е належащо да се повдигне на първо място равнището на образованието. Той приканва образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, с цел да са налични за всеки. Софроний цели да се построи трайно у народа схващане за българска национална принадлежност.
Иван Вазов е класически български писател, именуван често„ патриарх на българската литература “. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически столетия: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН иминистър на националното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
В творбите на Вазов участват няколко съществени тематики:
Свободата на България и битката за постигането ѝ
Любовта към рода и родината
Преклонение пред естествените хубости на България
Защита и одобряване на българското
Геройските победи и позорните провали
Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
Социалната и морална нищета
Безразличието на българските управници
Григорий Цамблак
„ Защото кой народ, сходен с българския по тирада, не одобри неговите трудове, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи — с перо, и по този начин извличаше от дълбочината на незнанието спасяемите … и на тях (славяните) стана преподавател по благочестие. “
из " Похвално писмо за Евтимий "
Цамблак е български феодален публицист, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413-1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа извършена от Евтимий Търновски.
Любен Каравелов
Освободителното придвижване през Възраждането ражда революционни дейци, имената на които през днешния ден знае всеки българин. Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. През 1869 година се основава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно придвижване - революционно-демократичното и демократичното. Така се дава отговор на историческата нужда от образуване на обединен център на националната битка. В издавания от него вестник " Свобода " Любен Каравелов изобличава публичните връзки в Турция, като показва, че те са неподобаващ анахронизъм за Европа, и показва турското държавно управление като зложелател на свободата и напредъка на балканските нации. Той постанова концепцията за революцията като коренно средство за решение на българския народен въпрос.
Васил Левски
Да работи за народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата религия в естествените сили на българския народ.Гениален идеолог и политически пълководец на освободителното придвижване, Васил Левски основава организационната конструкция на революцията. Той дефинира огромната цел на освободителната битка - с една обща гражданска война да се направи радикално превръщане на държавната деспотска система и тя да се размени с национално ръководство в лицето на демократична република.
Христо Ботев
Горещ последовател на концепцията за обединяването на всички балкански нации в един приятелски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и креативен премисля най-прогресивните хрумвания на съветската и западноевропейска мисъл. Ботев буйно желае митинг, протест, въстание. Той става един от пламенните будители, които обрисуват стратегическите и тактическите цели на революционната битка на българския народ.
Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ